Всяко лято бях на село..моето любимо село............. И сега си спомням сякаш беше вчера дядо ми да се мотае къде безцелно, къде не из лозите в двора. Баба ми, която точи кори за баница под парещото лятно слънце и току така да подвиква по мен за нещо, а из целия двор се носи ухание на печени чушки, вкусна зеленчукова гозба със зеленчуци току що набрани от градината...Понякога когато усетя тази миризма съзнанието ми се връща там и носталгията се сгромолясва върху мен с такава сила, че засяда като буца в гърлото ми! Ах, как искам само един ден там, тогава...
Да съм дете, да се шляя безгрижно с колелото из прашните улици, да се кискам до припадък с приятелите ми на пейката пред къщата, да се плискаме и плуваме в реката, а после изгладнели и изтощени до смърт да караме колелетата към вкъщи...уморени, но безкрайно щастливи, свободни и безгрижни. Да играя до тъмно и да нямам търпение да се наспя за да дойде утре и да измислим нови игри. Как искам един ден там, тогава..........
Да тичам боса в тревата, да гоня като луда майски бръмбари сред ухание на люляци и свежа трева, да правим с приятелките ми венци от маргаритки и да играем на "Обича ме, не ме обича" с листенцата им....
Да ритам футбол с момчетата, да ям джанки направо от дървото, да съм "опитно зайче" на брат ми и да "изпробвам" новите му изобретения - кола от стара щайга, например и да си ожуля коленете....
Да ходя боса по нагорещения от слънцето асфалт, за да разбера кога точно ще ми изгорят краката и ще станат на мехури....Да скачам на ластик, докато не плувна в пот. Да ходим в селската библиотека и да се хилим, докато не ни изгонят......После да се прибера и да излапам няколко филии селски хляб с домашна лютеница и да вярвам, че това е най-вкусното нещо на света....
Да, това детство не бих заменила дори за един ден от детството на някое богаташко дете, окъпано в лукс и безброй ненужни вещи. Тогава не ни беше нужно нищо за да сме щастливи - нямахме телефони и компютри, но имахме всички красиви и прекрасни неща, които ни предоставя света и които днешните деца не забелязват.....Тъжното е, че моето поколение бе последното с такова детство.....
Като гледам дъщеричката си ми се иска и тя да е толкова щастлива, и тя да има такова безгрижно детство сред природата, да има спомени, които да е топлят цял живот! Още по-тъжно ми става като се замисля, че все по-рядко ходя там, а когато ходя обикновено е по тъжни събития. Натъжавам се като видя самотната къща, обезлюдялия и буренясъл двор, без следа от прекрасната градина, която баба и дядо гледаха. Няма го смехът там, няма я баба ми, вечно бързаща и правеща нещо да строява всички, няма го дядо ми с миловидната си усмивка да полива градината, а следобед да ни води на разходки из крайселските баири....Все още е там парещото лятно слънце, дворът, орехът, сейвантът и всичко, което е останало след безбройните набези на цигани, но го няма животът и щастието, което имах някога там........Няма ги и приятелите ми там - всеки е хванал по своя път, все по-рядко някой ходи, но съм сигурна, че всеки един от тях изпитва същото като мен, когато се върне!
ооо
ОтговорИзтриванеприпомни ми много любими неща,нашето детство беше чудно.....
не знам дали нашите деца ще изпитат частица от това безгрижие и щастие!
Жалко.....
хубава вечер
Силно се надявам да са щастливи в днешния свят :)
ИзтриванеХубава вечер и на теб :)
Ани,много вълнуващ разказ за село!!!Много се радваме,че имаш такива спомени за едно прекрасно и безгрижно детство.И ние си спомнихме за нашето по-далечно също така незабравимо детство!Вярваме,че и Тутинка ще се радва на такова.
ОтговорИзтриванеЗа декупажите също е много хубава идея.Това внася радост и оптимизъм от промените в дома,а също и удовлетворение от направеното със собствени ръце и творческо въображение!Само така!
Мерси :)
ИзтриванеАхх Ани, толкова красиво и мило си го написала, точно такова, каквото беше ... сълзите немога да преглътна ...
ОтговорИзтриванеТолкова щастливи и безгрижни бяхме, как бих искала дори само за миг да се върна в детството, да умеят вкусът му и аромата, да ми се скара баба и дядо да разкаже някоя забавна история :) Имаме си богатство ... нашите спомени и това щастие и любов с които сме заредени за цял един живот! И аз се натъжаваш, нашите деца няма да познават този безгрижен и свободен живот ...
Пиши Ани, ще те следя с много интерес!
Прегръдки и целувки от нас за вас:)
Мерси Ивче, мерси и, че си част от блога ми, написах го така, както го помня и чувствам :)
ОтговорИзтриванеПривет Ани!
ОтговорИзтриванеМного мило е написаното от теб... мило и изкренно!Такова беше детството ни, наистина безгрижно и весело, не толкова лъскаво но щастливо и обляно в слънце и детски глъч. Макар и на моята възраст и аз много често се връщам там-в детството , в красивите спомени и като че ли отново ставам дете.
Моите деца също вкусиха поне мъничко от този селски живот и зная че ще го помнят за винаги.Но за неродените ми още внуци не зная:(
Днес селата ни са пълна скръб и всяко едно посещение там ме прави много тъжна:( сякаш живота е спрял и само бурени и старост ги обитават.
Много тъжно, но факт.Поне така е в моето селце.
Пожелавам попътен вятър на блогчето ти и много почитатели!
За мен ще е удоволствие да посядам пред монитора и да те чета:)
Сърдена прегръдка: Дани
Много благодаря за прекрасните думи! Радвам се, че си тук ;)
ОтговорИзтриване