неделя, 6 януари 2013 г.

Едно прекрасно детство сред цветя, слънце и прашни калдъръми........

Днес чух по радиото песента на Васил Найденов "След края на света" и ме заля вълна на жестока носталгия по детството ми. Моето детство бе точно като това за което се пее в песента.

 Всяко лято бях на село..моето любимо село............. И сега си спомням сякаш беше вчера дядо ми да се мотае къде безцелно, къде не из лозите в двора. Баба ми, която точи кори за баница под парещото лятно слънце и току така да подвиква по мен за нещо, а из целия двор се носи ухание на печени чушки, вкусна зеленчукова гозба със зеленчуци току що набрани от градината...Понякога когато усетя тази миризма съзнанието ми се връща там и носталгията се сгромолясва върху мен с такава сила, че засяда като буца в гърлото ми! Ах, как искам само един ден там, тогава...

Да съм дете, да се шляя безгрижно с колелото из прашните улици, да се кискам до припадък с приятелите ми на пейката пред къщата, да се плискаме и плуваме в реката, а после изгладнели и изтощени до смърт да караме колелетата към вкъщи...уморени, но безкрайно щастливи, свободни и безгрижни. Да играя до тъмно и да нямам търпение да се наспя за да дойде утре и да измислим нови игри. Как искам един ден там, тогава..........

Да тичам боса в тревата, да гоня като луда майски бръмбари сред ухание на люляци и свежа трева, да правим с приятелките ми венци от маргаритки и да играем на "Обича ме, не ме обича" с листенцата им....

Да ритам футбол с момчетата, да ям джанки направо от дървото, да съм "опитно зайче" на брат ми и да "изпробвам" новите му изобретения - кола от стара щайга, например и да си ожуля коленете....

Да ходя боса по нагорещения от слънцето асфалт, за да разбера кога точно ще ми изгорят краката и ще станат на мехури....Да скачам на ластик, докато не плувна в пот. Да ходим в селската библиотека и да се хилим, докато не ни изгонят......После да се прибера и да излапам няколко филии селски хляб с домашна лютеница и да вярвам, че това е най-вкусното нещо на света....

Да, това детство не бих заменила дори за един ден от детството на някое богаташко дете, окъпано в лукс и безброй ненужни вещи. Тогава не ни беше нужно нищо за да сме щастливи - нямахме телефони и компютри, но имахме всички красиви и прекрасни неща, които ни предоставя света и които днешните деца не забелязват.....Тъжното е, че моето поколение бе последното с такова детство.....




Като гледам дъщеричката си ми се иска и тя да е толкова щастлива, и тя да има такова безгрижно детство сред природата, да има спомени, които да е топлят цял живот! Още по-тъжно ми става като се замисля, че все по-рядко ходя там, а когато ходя обикновено е по тъжни събития. Натъжавам се като видя самотната къща, обезлюдялия и буренясъл двор, без следа от прекрасната градина, която баба и дядо гледаха. Няма го смехът там, няма я баба ми, вечно бързаща и правеща нещо да строява всички, няма го дядо ми с миловидната си усмивка да полива градината, а следобед да ни води на разходки из крайселските баири....Все още е там парещото лятно слънце, дворът, орехът, сейвантът и всичко, което е останало след безбройните набези на цигани, но го няма животът и щастието, което имах някога там........Няма ги и приятелите ми там - всеки е хванал по своя път, все по-рядко някой ходи, но съм сигурна, че всеки един от тях изпитва същото като мен, когато се върне!

8 коментара:

  1. ооо
    припомни ми много любими неща,нашето детство беше чудно.....
    не знам дали нашите деца ще изпитат частица от това безгрижие и щастие!
    Жалко.....
    хубава вечер

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Силно се надявам да са щастливи в днешния свят :)
      Хубава вечер и на теб :)

      Изтриване
  2. Ани,много вълнуващ разказ за село!!!Много се радваме,че имаш такива спомени за едно прекрасно и безгрижно детство.И ние си спомнихме за нашето по-далечно също така незабравимо детство!Вярваме,че и Тутинка ще се радва на такова.
    За декупажите също е много хубава идея.Това внася радост и оптимизъм от промените в дома,а също и удовлетворение от направеното със собствени ръце и творческо въображение!Само така!

    ОтговорИзтриване
  3. Ахх Ани, толкова красиво и мило си го написала, точно такова, каквото беше ... сълзите немога да преглътна ...
    Толкова щастливи и безгрижни бяхме, как бих искала дори само за миг да се върна в детството, да умеят вкусът му и аромата, да ми се скара баба и дядо да разкаже някоя забавна история :) Имаме си богатство ... нашите спомени и това щастие и любов с които сме заредени за цял един живот! И аз се натъжаваш, нашите деца няма да познават този безгрижен и свободен живот ...
    Пиши Ани, ще те следя с много интерес!
    Прегръдки и целувки от нас за вас:)

    ОтговорИзтриване
  4. Мерси Ивче, мерси и, че си част от блога ми, написах го така, както го помня и чувствам :)

    ОтговорИзтриване
  5. Привет Ани!
    Много мило е написаното от теб... мило и изкренно!Такова беше детството ни, наистина безгрижно и весело, не толкова лъскаво но щастливо и обляно в слънце и детски глъч. Макар и на моята възраст и аз много често се връщам там-в детството , в красивите спомени и като че ли отново ставам дете.
    Моите деца също вкусиха поне мъничко от този селски живот и зная че ще го помнят за винаги.Но за неродените ми още внуци не зная:(
    Днес селата ни са пълна скръб и всяко едно посещение там ме прави много тъжна:( сякаш живота е спрял и само бурени и старост ги обитават.
    Много тъжно, но факт.Поне така е в моето селце.
    Пожелавам попътен вятър на блогчето ти и много почитатели!
    За мен ще е удоволствие да посядам пред монитора и да те чета:)
    Сърдена прегръдка: Дани

    ОтговорИзтриване
  6. Много благодаря за прекрасните думи! Радвам се, че си тук ;)

    ОтговорИзтриване

Seasonal Foods

Възникна грешка в тази притурка

Daily Calendar