Печена картофена торта

Наскоро имахме гости и исках да направя нещо различно от всичко, което съм приготвяла до сега...мислих мислих и тъй като обожавам картофени кюфтета реших да импровизирам и да направя една торта, която предполагам никой до сега не е правил - печена картофена торта! Яла съм картофена торта, но не печена. Получи се УНИКАЛНА вкусотия, която освен, че гали очите с красив външен вид се оказа и истинско кулинарно произведение! беше наистина предизвикателство за мен тъй като не знаех какво ще се получи като краен резултат, но усилията ми се овенчаха с успех и всико бе излапано с възторжени реплики и шумно мляскане! Хахах сигурно ви звуча така сякаш циганката която ме е хвалила се е споминала, но тези които ме познават знаят, че по принцип съм по-скоро критична към кулинарните си умения. Този път обаче наистина се почувствах горда със себе си! Ето и прекрасната рецепта за тази фантастична солена торта:

Печена картофена торта

Необходими продукти:

2 кг. Картофи

1 връзка пресен спанак

100гр шунка

7-8 бр кисели краставички

200гр гъби печурки

200гр краве сирене

 6 бр. яйца

Малко майонеза и френска горчица

Чубрица

Черен пипер

Олио

1 с.л брашно

200гр кашкавал или пармезан

Морков

Маслини за декорация

Начин на приготвяне:

Сваряваме картофите, обелваме ги и ги намачкваме на пюре. От тя правим смес за картофени кюфтета – слагаме 1 яйце, натрошеното сирене, чубрицата, черния пипер, брашното и солта и размесваме до хомогенна смес. Разделяме така получената смес на две равни части ( това ще са фактически двата блата ) и в едната прибавяме ситно накълцания пресен спанак. Намазваме една форма за торта с мазнина и разстиламе картофения блат без спанака, като го притискаме хубаво за дъното. После нарязваме гъбките и ги запържваме за кратко в мазнина за да излезе водата от тях, нарязваме и шунката на дребни кубчета. Върху разстлания първи картофен блат нареждаме запържените гъби, шунката и част от киселите краставички (другите оставяме за декорация).

През това време сварете хубаво яйцата – те ще ви трябват за накрая - трябва да са достатъчно твърди за да може после да ги напълните.

Поставяме и втория картофен блат ( със нарязания спанак) и отново притискаме плътно с ръце и го заглаждаме. Слагаме тортата да се пече в загрята на 180 градуса фурна до приятен, златист цвят.

Докато тортата се твърдо сварените яйца се обелват и разполовяват по дължина.. Отделяме жълтъците в една чинийка и ги намачкваме с вилица. Прибавяме майонезата и френската горчица и разбъркваме сместа. Избрах френска горчица защото е по-красива за декорация и вкусът и е наистина страхотен! Разбира се може и с обикновена, дижонска или каквато искате.С тази смес напълваме  ( може със шприц, може и с лъжичка) белтъците на яйцата ( в гнезденцата в които е седял жълтъка). Когато тортата се изпече след като я извадим наръсваме кашкавала – аз не го запекох за да се разтопи от топлите блатове и да е мек.  И накрая украсяваме - нарязвате киселите краставички на лентички и декорирате с фаршированите яйца, сварения морков и маслините. Вадим тортата от формата внимателно едва когато е изстинала.

Шоколадово, сладко...........полезно? Да! Защо не!? БИО домашен Twix!

Всички ние обичаме да си похапваме онези вълшебни шоколадови десертчета, които обаче са колкото вкусни, толкова и вредни за тялото ни. Аз поне винаги, когато ги видя на някоя витрина се изкушавам винаги с едно и също извинение..."Хайде сега, от едно нищо няма да ми стане"...Да, но днес едно, утре още едно и така всеки ден. А всички знаем до какво води редовното ядене на сладки десерти...ЗАТЛЪСТЯВАНЕ! Обаче открих начин хем да ми е вкусно и да задоволявам нуждата си от шоколад и в същото време да е с полезни и биологично чисти продукти. Ето една рецепта за домашен Twix, която открих от една страхотна блогърка, която е измислила рецептата!

Необходими продукти:

Домашен Twix (12 бр)

 1/2 ч. оризово брашно или елда

 1/2 арарут или тапиока

 2 с.л. кокосова захар

 3 с.л. ядково масло (butter) от слънчоглед или други ядки

2 с.л. кокосово масло

 1 с.л. смляно ленено семе с 2 с.л. вода (кисне се за 5 мин)

 1 с.л. ванилов екстракт

 За карамел:

100 г. накиснати фурми (около 6 бр)

 2 с.л. ядково масло (butter)

 1 ч.л вода

 щипка сол

 Шоколадово покритие:

 3/4 чаша разтопени шоколадови парчета ( БИО натурален шоколад) Аз препоръчвам ето този, но може да  намерите и по-добър. Аз предпочитам по-тъмен, но вие може да изберете и по-светъл:

Как да го приготвим?

Загрейте фурната на 180 градуса, през това време започнете подготовката за масленото тесто. Смесете в купа оризовото брашно, тапиоката и кокосовата захар, след това добавете ядковото масло, кокосовото и смляно ленено семе с 2 с.л. вода (което сте накиснали предварително за 5 мин. във вода).

Цялата смес разбърквате докато се получи гладко и плътно тесто, което да можете след това да оформяте с ръце. Ако ви е по-лесно можете да го объркате с ръце, може и с тел. 

Разделете тестото на 12 парченца, които ще са нашите бисквитки, като си късате от тестото горе долу около 1 и половина с. л. и го оформяте с длан на топка,  която после изтегляте като пръчица или фитилче м/у дланите си (около 7-8 см дълга) и сплесквате за да придобие формата на продълговата бисквитка, каквато има в основата на всеки Twix.

Поставете бисквитките върху хартия за печене в предварително загрятата фурна за 10 -15 минути, докато върховете им леко се напукат и  станат златисти. Когато са готови ги оставяме на страни за да изстинат. 

Междувременно сложете съставките за карамела в блендера и ги бъркайте докато се получи гладка, хомогенна смес. Ако сместа не е много гладка, просто добавете още една идея  вода и разбъркайте отново до хомогенизиране. 

Намазваме бисквитките с така приготвения карамел и слагаме за 10-ина минутки във фризера. 

Когато постегне карамела, слагаме върху така направените бисквитки пергаментна хартия (за да не нарушим повърхността им)  и правим леки браздички може и с тъпата част на ножа върху повърхността му за да стане после шоколада релефен, както е на истинския Twix. Махаме хартията и пак връщаме за 5 минутки във фризера. 

Сега е време да разтопите шоколада на водна баня, разбира се. 

Изваждаме бисквитките от фризера и ги нареждаме отново върху хартия. Внимателно поливаме отгоре с леко изстиналия шоколад, и леко го "разрошваме с върха на пръста си, за да не стане гладък от горе. Веднага след това връщаме вече готовите Twix-чета отново във фризера за 15-20 минутки да стегнат. 

Bon Apeti!!!

Ръчно изработен свещник от корк и сизал

Доста често се ровя в интернет пространството с надеждата да намеря идеи за декорация и украса на дома си. И намирам доста интересни, евтини  практични идеи с най-обикновени неща, които могат да се намерят във всеки дом или най-малкото във всеки магазин за домашни потреби...Необходимо е малко свободно време, малко сръчност и мноооооооооооого въображение! Но пък можете да си направите уникални собственоръчно изработени декорации или дори вещи, които да ви служат в ежедневието, подпечатани с вашият стил и креативност. Ето каква идея открих, която смятам да реализирам - става бързо, лесно и е уникално красиво!
 Това е свещник от най-обикновена стъклена чаша....Ако решите и вие да си го направите ще са ви необходими още:

* тънък корков материал
* оризова хартия
* сизалов канап
* ножици
* тънка тел
* пистолет за топъл силикон
* стъклен съд – както казах например, стъклена чашка. 

Инструкции за изработка:

1. Срязваме три парчета канап. Две от тях сгъваме надве. 

2. Използваме пистолета за силикон, за да залепим парчетата в желаните мотиви. Това ще играе ролята на основа за стъкления съд.

3. Изчакваме да изсъхне като през това време изрязваме парче тел и я вграждаме в канапа, за да го оформим като гъвкав и твърд материал.

4. Вмъкваме телта в началото на канапа, като го провираме между нишките. Увиваме телта в посоката на сизаловите нишки. Прокарваме я чак до края на канапа. Целта е да направим краищата на основата гъвкави и твърди, за да можем да ги оформим в желаните мотиви.

5. Поставяме стъкления съд върху основата от сизал и оформяме страничните парчета канап. Огъваме ги настрани по желаните начини.

6. За да оформим детайлно парчетата канап, отделяме нишките и ги вързваме на възел. Някои нишки завързваме за съседното парче сизал, за да оформим клончета. Тук въображението ви трябва а се развихри.....

 След това идва още по-приятната част...оформянето на листенцата и цветчетата на нашето дръвче:

7. Изрязваме няколко парчета корк с формата на листа. Ако използвате самозалепващи се коркови повърхности, залепете върху тях парче тъкан или декоративна хартия и изрежете по форма.

8. Залепваме листата върху клонките с малко лепило в края на детайла. Захващаме краищата на канапа върху края на листата и леко ги прегъваме.

9. За цветчетата използваме малки парчета сизал и завързваме възел в края на канапа. Разнищваме нишките на сизала и късаме до 10-14 милиметра.

10. Срязваме дълги ивици от оризовата хартия, с широчина 5-8 сантиметра и дължина 45 сантиметра. Започваме да нагъваме хартията от единия край и стискаме с пръсти. Събираме хартиената ивица по ръба, за да оформим цветче.

11. Нанасяме малко лепило по ръба на хартиените ивици и ги залепваме за нишките на канапа. Оставяме възела да се показва отгоре и увиваме добре хартията под него.

Използваме стъкления съд за поставяне на декоративни свещи, за ефектни акценти или за ароматни сухи потпури. Можете да използвате отделни стръкове канап, вплетени с тел и с оформени хартиени детайли, като акценти за аксесоарите в интериорите, например като ги захванете с малко от канапа и го завържете на възел върху стъклен или керамичен съд, за завесите и тъканите, или върху дръжките на вратите и прозорците в дома си. Идеи много.....:) 

Ето и крайния резултат:

Френска селска торта "Каприз"

Има дни в които просто имам муза за готвене и други, в които го правя по задължение...Е снощи определено имах муза, дали заради скучния от към излизане сезон или защото зимата си похапваме повечко. Та, реших да направя една торта, която бях прочела  някъде из многото рецепти у дома...И се получи доста приятна и вкусна. Изглежда малко пипкава и трудоемка, но всъщност не е. А и крайния резултат си заслужава!
 Ето и необходимите продукти:


За блата:
2 яйца,1 ч.ч. захар,1 ч.ч.брашно,1 ванилия,1 бакпулвер.Формата се застила с хартия и блата се пече на 180 градуса за 25-30 мин.Хартията се отстранява след изпичане и блата се връща във формата.
За крема:
3 яйца,1/2 л.прясно мляко,1 ч.ч.пудра захар,1 с.л.какао,3 с.л.брашно,10 гр.желатин, ванилия.
От тези продукти правим два отделни крема.
За крем 1:
Млякото се слага на котлона.Към него с непрекъснато бъркане се прибавя предварително разбитата смес от 3 жълтъка с 3.с.л.брашно разтворени с малко от млякото. Щом се сгъсти се отстранява и се оставя да поизстине.Прибавя се към охладеният крем 10 гр.предварително накиснат в хладка вода желатин.
За крем 2:3-те останали белтъка се разбиват с 1 ч.ч.пудра захар на сняг.
Двата крема се смесват и се разделят на две.Към единият се прибавя 1 ванилия,а към другия 1 с.л.какао.Във тортената форма върху леко сиропираният блат - със сок от компот или прясно мляко се редуват 2-та крема докато се запълни целият обем на формата.Слага се да стегне в хладилника за 24 часа.Отгоре се поръсва с крокан от 80 гр орехи и 1/2 ч.ч.захар.

Забавна и свежа декорация от разноцветни копчета

Замисля ли сте се колко много обикновени неща от нашия бит могат а ни влязат в употреба за декориране на дома и създаване на уникална обстановка? Например копчетата? С тяхна помощ и доза фантазия можем да сътворим чудеса. Най-обикновени копчета могат да се превърнат в съвсем нестандартни украси на съвсем стандартни предмети. Как ли? Вижте сами!Тази подборка от идеи е за тези, които ценят оригиналността, имат чувство за хумор и предпочитат икономичните решения. Снимките не са мои, но идеите страшно много ми харесват и пробудиха въображението ми да сътворя куп други неща...

Надявам се да са ви харесали идеите, на мен ми допадат страшно много и мисля, че това е един евтин и страшно оригинален метод да внесете доза артистичност в обзавеждането на дома си. Аз със сигурност ще се възползвам :)

Едно прекрасно детство сред цветя, слънце и прашни калдъръми........

Днес чух по радиото песента на Васил Найденов "След края на света" и ме заля вълна на жестока носталгия по детството ми. Моето детство бе точно като това за което се пее в песента.

 Всяко лято бях на село..моето любимо село............. И сега си спомням сякаш беше вчера дядо ми да се мотае къде безцелно, къде не из лозите в двора. Баба ми, която точи кори за баница под парещото лятно слънце и току така да подвиква по мен за нещо, а из целия двор се носи ухание на печени чушки, вкусна зеленчукова гозба със зеленчуци току що набрани от градината...Понякога когато усетя тази миризма съзнанието ми се връща там и носталгията се сгромолясва върху мен с такава сила, че засяда като буца в гърлото ми! Ах, как искам само един ден там, тогава...

Да съм дете, да се шляя безгрижно с колелото из прашните улици, да се кискам до припадък с приятелите ми на пейката пред къщата, да се плискаме и плуваме в реката, а после изгладнели и изтощени до смърт да караме колелетата към вкъщи...уморени, но безкрайно щастливи, свободни и безгрижни. Да играя до тъмно и да нямам търпение да се наспя за да дойде утре и да измислим нови игри. Как искам един ден там, тогава..........

Да тичам боса в тревата, да гоня като луда майски бръмбари сред ухание на люляци и свежа трева, да правим с приятелките ми венци от маргаритки и да играем на "Обича ме, не ме обича" с листенцата им....

Да ритам футбол с момчетата, да ям джанки направо от дървото, да съм "опитно зайче" на брат ми и да "изпробвам" новите му изобретения - кола от стара щайга, например и да си ожуля коленете....

Да ходя боса по нагорещения от слънцето асфалт, за да разбера кога точно ще ми изгорят краката и ще станат на мехури....Да скачам на ластик, докато не плувна в пот. Да ходим в селската библиотека и да се хилим, докато не ни изгонят......После да се прибера и да излапам няколко филии селски хляб с домашна лютеница и да вярвам, че това е най-вкусното нещо на света....

Да, това детство не бих заменила дори за един ден от детството на някое богаташко дете, окъпано в лукс и безброй ненужни вещи. Тогава не ни беше нужно нищо за да сме щастливи - нямахме телефони и компютри, но имахме всички красиви и прекрасни неща, които ни предоставя света и които днешните деца не забелязват.....Тъжното е, че моето поколение бе последното с такова детство.....

Като гледам дъщеричката си ми се иска и тя да е толкова щастлива, и тя да има такова безгрижно детство сред природата, да има спомени, които да е топлят цял живот! Още по-тъжно ми става като се замисля, че все по-рядко ходя там, а когато ходя обикновено е по тъжни събития. Натъжавам се като видя самотната къща, обезлюдялия и буренясъл двор, без следа от прекрасната градина, която баба и дядо гледаха. Няма го смехът там, няма я баба ми, вечно бързаща и правеща нещо да строява всички, няма го дядо ми с миловидната си усмивка да полива градината, а следобед да ни води на разходки из крайселските баири....Все още е там парещото лятно слънце, дворът, орехът, сейвантът и всичко, което е останало след безбройните набези на цигани, но го няма животът и щастието, което имах някога там........Няма ги и приятелите ми там - всеки е хванал по своя път, все по-рядко някой ходи, но съм сигурна, че всеки един от тях изпитва същото като мен, когато се върне!

Как да променим дома си с помощта на...салфетки?

Чували ли сте за декупаж? И аз до скоро не бях, но преди 1 година чух за него. Това е всъщност приложно изкуство, като точното определение на думата Декупаж произлиза от френски (decoupage) и в  в превод означава “изрязвам“ или казано с други думи изготвяне на колаж или хартиена апликация. Това е изключително интересен и лесен начин да преобразите до неузнаваемост старите мебели, или да промените стила на дома си. Декупаж може да направите на почти всичко което се сетите...Може да преобразите най-обикновена чиния в часовник, или да направите макарата за кабел във малка масичка за кафе или поставка за саксии....Може да превърнете стария бабин скрин във произведение на изкуството. 
Ще ви обясня накратко за самата техника. Обикновено се прави със салфетки (това е най-евтиния и достъпен начин), но може и с декупажна хартия (продават я в специализираните магазините за художествени материали), но има и в доста сайтове.
Важно е да знаете, че за целта трябва да имате основа, най-добре светла, но има случай в които стои добре и тъмна основа с ярки елементи.

Ето тук основата е тъмна

 Това е необходимо, за да може желаните от вас мотиви, които ще апликирате, да изпъкнат и да запазят естествения си цвят. В противен случай, цветовете няма да са наситени, а ще стоят бледи и някак ефирни. По-скоро като избелели. Ако предметът, който ще декорирате, е бял на цвят работата ви се улеснява, защото не е нужно да го боядисвате предварително. И така...боядисвате предмета, който ще правите с блажна боя, След като сте подготвили предмета за декориране, изрежете мотив от салфетка, който ви е харесал, и който ще бъде украсата на вашата ваза например. В повечето случаи салфетките са дву- или трипластови, така че се постарайте да отделите най-горния пласт (този с картинката). Сега внимателно наложете мотива, докато не решите къде е най-удачно да го залепите. Не търкайте, не натискайте силно, защото салфетката се е намокрила от лепилото и ще се разкъса! След това с мека четка нанесете тънък слой лепило за декупаж директно върху мотива, като внимавате да не скъсате салфетката или да не се получат гънки. Няма да сгрешите, ако си купите обикновено лепило Ц200, което става прозрачно, след като изсъхне. При по-голям интерес, талант, творчество и разнообразие от идеи, може да оцветите празните пространства между отделните мотиви от салфетки в желани от вас багри. Успешно може да съчетаете техниката декупаж с изобразителното изкуство, като доизрисувате някои от фигуралните елементи от салфетките.

Сега ви предстои да изчакате известно време, докато лепилото и боята изсъхнат добре. Аз обикновено го оставям за следващия ден. Ако сте постигнали желания от вас ефект като цветове и форми, нанесете тънък слой акрилен лак върху предмета, който декорирате, изчакайте да изсъхнеи нанесете още един слой.

Хубавото на декупажа е, че ви дава възможност да развиете фантазията и въображението си в различни посоки и да се чувствате удовлетворени, гледайки плодовете на труда си. Ще видите, че това приложно изкуство е колкото практично, толкова и забавно, почти като детска игра.

Ето и моите скромни опити в декупажа....все още се уча, но като се осмеля, мисля да преобразя един скучен скрин у дома..Отдавна съм му хвърлила око :))))))))))))))

  Преди:

След:

  Преди:

След: